Химн
Стефан Цанев

*********************
 
     
на Доси Досев 
     
Отново съм беден поет - парите не стигат, 
пестя за хляб (не пия, не пуша),  
старите си дрехи нося.  
Всеки кръчмар, бизнесмен, зарзаватчия, политик и циганин  
ме гледа снизходително  
като просяк.  
     
А иначе времето ни е само за изкуство:  
какви колизии, 
какви съдби, 
действителност от теми гърмяща!  
Само че никой не ще да ни чете,  
да ни гледа 
и да ни слуша.  
И съответно никой грош не ще да ни плаща.  
     
А може би товa е за добро? 
Мизерията ще прокуди  
от храма користните, щестлавните и заблудените.  
И със изкуство ще се занимажат само лудите.  
(И гениите).